четвъртък, 7 май 2009 г.

Изгубени във времето

Погубихме се в нищото на времето,
потънали под тоновете грижи.
Унищожихме с тебе съкровеното,
сега самотно раните си ближем.

По пътя си изгубихме усмивката,
улисани от сиво ежедневие.
Дълбоко се прикрихме под обвивката,
на нашето човешко недоверие.

Във времето изгубихме и чувствата,
потънахме в мрак и суета.
Изгубени под лъскавото лустро,
затворихме очите за света.

Продадохме душата си на Дявола,
продадохме си същността.
Преминахме през девет кръга адови.
Изгубихме надежда и мечта.

А времето е сякаш същото.
Но с теб по-мъдри искахме да бъдем.
Подай ръка, да си останем същите,
преди напълно в лудостта да се изгубим

2 коментара:

  1. Точно в момента essy, стиха ми идва сякаш някой ми чете мислите. Не съм си продавал душата, но все по-често карам като кон с капаци, а това определено не съм аз.

    ОтговорИзтриване
  2. Първо да ти се извиня, че ти отговарям късно, но малко трудно се оправям с това разпиляване из Интернет. Сигурно е от възрастта:)))

    Напоследък и аз съм в подобно състояние, затова си пуснах тази хрумка, малко да отрезнея. Уж съм с капаци, обаче нищо не ми убягва...много странно състояние. Дано скоро изляза от него...:)
    Пак се извинявам!
    И много хубав ден желая!

    ОтговорИзтриване