понеделник, 27 април 2009 г.

Дърво без корен

Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.

Дърво без корен ли си, нямаш нищо.
Ни ласка, нито майчина сълза...
А щом от корените се отричаш,
за тебе няма даже свобода.

И брулят те и ветрове. И хора.
Ограбват те. А после разпиляват.
И сриват те направо със земята,
но тебе няма кой да утешава...

Дърво без корен лесно се отсича,
щом то на корените не държи.
Но винаги там някой го обича
и страда с неговите съдбини.

8 коментара:

  1. Благодаря ти!

    Хубава вечер ти желая :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен стих!
    Препрочетох си го вече и отива директно в любими:))

    ОтговорИзтриване
  3. Понякога искам да нямам корени.Да се понеса с вятъра и да отида много далече.Щом не съм прикован някъде ще мога и да се върна обратно.

    ОтговорИзтриване
  4. Човек има корени, има и крила - да отлети...и да види. Но корените винаги те карат да се връщаш :)
    Нежно и тъжно. Хареса ми.

    Иначе на дърво без корен не се качвам :P :))

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, мила Петя!
    Желая ти много весели празници :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Както винаги си много прав, Влади.
    Когато душата е свободна, полета доставя невероятно удоволствие....и накрая винаги се връща обратно...при корените.

    Весели празници и на теб!:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Така е, Хриси!
    Благодаря ти!

    ;) И аз като теб, катеря се само на дърво с корен, че другото има много изсъхнали клони и не знам, какво може да ми се случи :))))

    Много весели празници и за теб!:)

    ОтговорИзтриване