Нарисувай ми лято, море и звезди.
Раковини от слънце огряни.
А когато на плажа останем сами
с теб ще бъдем деца разпиляни.
Нарисувай поляна с пъстри цветя.
Самодивска премяна сложи ми.
Ще танцувам с вятъра в утринта.
Дай ръка. И вятър бъди ми.
Нарисувай ми стара вековна гора.
Нарисувай каляска от тиква.
Нека бъда принцесата твоя сега.
Моят принц си. И моя реликва.
Нарисувай балони и куп хвърчила.
Детски смях. И усмивки лъчисти.
Нека двамата с теб си останем деца.
Да запазим душите си чисти.
събота, 30 май 2009 г.
четвъртък, 7 май 2009 г.
Изгубени във времето
Погубихме се в нищото на времето,
потънали под тоновете грижи.
Унищожихме с тебе съкровеното,
сега самотно раните си ближем.
По пътя си изгубихме усмивката,
улисани от сиво ежедневие.
Дълбоко се прикрихме под обвивката,
на нашето човешко недоверие.
Във времето изгубихме и чувствата,
потънахме в мрак и суета.
Изгубени под лъскавото лустро,
затворихме очите за света.
Продадохме душата си на Дявола,
продадохме си същността.
Преминахме през девет кръга адови.
Изгубихме надежда и мечта.
А времето е сякаш същото.
Но с теб по-мъдри искахме да бъдем.
Подай ръка, да си останем същите,
преди напълно в лудостта да се изгубим
потънали под тоновете грижи.
Унищожихме с тебе съкровеното,
сега самотно раните си ближем.
По пътя си изгубихме усмивката,
улисани от сиво ежедневие.
Дълбоко се прикрихме под обвивката,
на нашето човешко недоверие.
Във времето изгубихме и чувствата,
потънахме в мрак и суета.
Изгубени под лъскавото лустро,
затворихме очите за света.
Продадохме душата си на Дявола,
продадохме си същността.
Преминахме през девет кръга адови.
Изгубихме надежда и мечта.
А времето е сякаш същото.
Но с теб по-мъдри искахме да бъдем.
Подай ръка, да си останем същите,
преди напълно в лудостта да се изгубим
Абонамент за:
Публикации (Atom)