Здравей, Море

Здравей, Море, при тебе пак се връщам.
Поуморена идвам да се заредя....
От твоята ласка нежна и могъща
да черпя сили, за да продължа...

По пясъка едвам следи оставям,
вървя на пръсти сякаш ме е страх,
че колкото към теб се приближавам
ти ще изчезнеш, все едно си прах.

Но ласката ти галеща усещам
докоснала нозете ми в мига,
в който с писък чайка литва към небето
и сякаш ме примамва да вървя...

Вълните ти към мен прииждат тихо
и носят в пяната си топлина...
Поели вопли, тайни неразкрити,
превърнали ги в бисерна сълза.

Здравей, Море, до болка си ми нужно.
При теб дошла съм да се утеша...
От твойта ласка нежна и могъща
да черпя сили, за да продължа.

Фешън

От днес ще бъда много фешън.
На пук на моя Одисей.
За дето ходи чорлав, мръсен
на нивата докато сей.

Ще туря диплената рокля,
онази с многото мъниста.
И със походка дето стопля,
ще вея роклята златиста.

Кога премина през мегдана,
ще бъда весела, засмяна.
С червени устни, грим зелен
и много, много фон дьо тен.

А щом приседна в хоремага
на пук на моя Одисей,
ще бъда с всички адски блага
да види, че съм шик трофей.

А не да казва, че ми хлопа
дъската щот’ съм Пенелопа.
Ще бъда фешън и красива,
дорде сърцето му захлопа.