събота, 7 март 2009 г.

И мъжете плачат

Не е вярно, че мъжете не плачат
и си тръгват когато боли...
Плачат тихо самотни във здрача,
уморените мъжки очи.

От обида до кръв наранени,
плачат тихо, дори без сълзи.
А сърцето във тях е сломено.
И от болка се гърчи, кърви...

Плачат тихо по своя си начин.
Без истерии. Безгласно дори.
А когато пред тебе заплачат,
значи вярват във теб, разбери.

Всяка мъжка сълза е безценна.
Носи в себе си сила и жар.
И когато е с теб споделена
си получил най-ценния дар.

2 коментара:

  1. Когато преди време прочетох това стихотворение, току ща бях попаднал на блога.От тогава имаш в мое лице редовен читател, когото изненадваш с всяко ново нещо,което прочете от теб.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, krizt! :)
    Благодаря, затова, че ти допадат моите "хрумки" /не мога да ги нарека стихове те са си просто хрумки/. Макар, че на моменти в тях бяга ритъма. Държа го донякъде и накрая започвам да "пея" фалшиво....

    Хубав ден ти желая :)

    ОтговорИзтриване