събота, 7 март 2009 г.

Прости ми, Мамо

Прости ми, мамо, греховете.
Прости за белите коси.
В ръцете си ти нося цвете,
но знам, че то не ще ме извини.

Прости ми, мамо, за сълзите.
Бях буйна. Знам, че е така.
Прости за болката в очите,
за пропиляната мечта.

Прости за глупавите грешки.
Прости за детските бели.
Прости ми, че не те попитах
поне веднъж, какво изпитваш ти.

Прости ми, мамо. Вече зная,
какво е да си майка и жена.
И във сърцето ти да зее яма
изпълнена с тревоги и вина.

Прости ми, мамо. Знам, че можеш
за всичко да ме извиниш.
Обичам те! И пак те моля
от все сърце, да ми простиш.

4 коментара:

  1. eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
    bravo beee razplakah se 4ydesno PROSTI MI MAMO!!!!!;(;(;(;(;(;(;(;(;

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно стихотворение!Накара ме да се разплача!Само като мисля за него очите ми се пълнят със сълзи!Много красиво!Нямам думи!

    ОтговорИзтриване
  3. Скарах се с мама би ли ми казали как да и се извиня изобщо не ми говори

    ОтговорИзтриване