сряда, 18 февруари 2009 г.

Завръщане

С тихи стъпки в роден дом се връщам.
В спомени пак детството прегръщам.
И виждам босоногото момиче,
по улицата прашна пак да тича.

Косата й покрива раменете,
заплетена, като в бодливо цвете.
Надбягва се със вятъра и гони
мечтите си, сред разлюляни клони.

Светът за нея много е различен,
той пъстър е и страшно динамичен.
Под цъфналите кестени се тя зарича,
приятелите свои да обича...

Трамваен звън пронизва тишината
и мигом той ме връща на земята.
Но спомена за малкото момиче,
завинаги ще нося във душата.

И винаги когато ми е тъжно,
ще мога пак при нея да се връщам.
Да черпя сили от смеха й.
И детството отново да прегръщам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар