сряда, 18 февруари 2009 г.

Жълтите павета

Вървя, по жълтите павета,
усмихвам се и гледам в(ъв) страни.
И срещам там момичета, момчета.
С(ъс) весели. И страдащи очи.

Вървя, по жълтите павета
и виждам, как живота се върти.
Надниквам в душите отдалече
и срещам всякакви съдби.

Вървя, а срещу мен старица.
Приведена, едвам, едвам върви.
Протегна тя съсухрена ръчица.
Засрамена. С(ъс) плачещи очи...

Помилвах побелялата главица,
приседнах и изслушах я дори.
А милата, изстрадала женица,
погледна плахо и благодари.

Разказа ми за своите неволи.
Животът й не беше никак лек.
Но спомена за истинската обич,
крепеше я безспирно в студ и пек.

Попивах тихо аз урока ценен
и мислех си за нейния живот.
Но бавно осъзнавах, че е време
да пръскам силна, истинска любов...

2 коментара:

  1. Поезията, която намерих тук е вдъхновяваща и силно докосваща! Поздравления!
    Удоволствие е да се чете!
    Запазвам си правото да следя този блог!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря!
    За мен е удоволствие, че моите "хрумки" ти допаднаха!:)

    Много усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване