Здравей, Море

Здравей, Море, при тебе пак се връщам.
Поуморена идвам да се заредя....
От твоята ласка нежна и могъща
да черпя сили, за да продължа...

По пясъка едвам следи оставям,
вървя на пръсти сякаш ме е страх,
че колкото към теб се приближавам
ти ще изчезнеш, все едно си прах.

Но ласката ти галеща усещам
докоснала нозете ми в мига,
в който с писък чайка литва към небето
и сякаш ме примамва да вървя...

Вълните ти към мен прииждат тихо
и носят в пяната си топлина...
Поели вопли, тайни неразкрити,
превърнали ги в бисерна сълза.

Здравей, Море, до болка си ми нужно.
При теб дошла съм да се утеша...
От твойта ласка нежна и могъща
да черпя сили, за да продължа.