Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.
Дърво без корен ли си, нямаш нищо.
Ни ласка, нито майчина сълза...
А щом от корените се отричаш,
за тебе няма даже свобода.
И брулят те и ветрове. И хора.
Ограбват те. А после разпиляват.
И сриват те направо със земята,
но тебе няма кой да утешава...
Дърво без корен лесно се отсича,
щом то на корените не държи.
Но винаги там някой го обича
и страда с неговите съдбини.
Чувствено и мъдро :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриванеХубава вечер ти желая :)
Прекрасен стих!
ОтговорИзтриванеПрепрочетох си го вече и отива директно в любими:))
Понякога искам да нямам корени.Да се понеса с вятъра и да отида много далече.Щом не съм прикован някъде ще мога и да се върна обратно.
ОтговорИзтриванеЧовек има корени, има и крила - да отлети...и да види. Но корените винаги те карат да се връщаш :)
ОтговорИзтриванеНежно и тъжно. Хареса ми.
Иначе на дърво без корен не се качвам :P :))
Благодаря, мила Петя!
ОтговорИзтриванеЖелая ти много весели празници :)))
Както винаги си много прав, Влади.
ОтговорИзтриванеКогато душата е свободна, полета доставя невероятно удоволствие....и накрая винаги се връща обратно...при корените.
Весели празници и на теб!:)))
Така е, Хриси!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
;) И аз като теб, катеря се само на дърво с корен, че другото има много изсъхнали клони и не знам, какво може да ми се случи :))))
Много весели празници и за теб!:)