И таралежите се раждат без бодли.
Раними. Мънички и крехки.
С любов изграждат своите мечти
и носят любовта си в сърцето.
Вървят по пътя стръмен и трънлив,
съдбата си поели в ръцете.
Вървят през свят жесток, немилостив.
Раними като малко крехко цвете.
А пътят им поднася изненади...
Стеснява се и тихичко ги смачква.
Но гордо те отново се изправят
и тръгват пак напред със своята вяра.
И таралежите се раждат без бодли.
Раними. Мънички и крехки...
Но щом живота ги подритне отстрани
в защита те бодлите ще наежат...
Приличат на хората и на моите кактуси. Само,че при хората бодлите са скрити. Дали могат да ни предпазят от всичко?
ОтговорИзтриванеВлади, първо да ти се извиня, че късно ти отговарям. Но мисля, че вече веднъж ти споменах, че имам проблеми с този блог.
ОтговорИзтриванеДали могат да ни предпазят? Може би илюзорно ни предпазват, а вътрешно сме си наранени, макар, че не го показваме....
Хубав да е денят ти! :)))