Цигулката остана пак без струни.
Студено във краката ти лежи.
И сякаш пропаст зее помежду ви.
Студено е и в твоите мечти.
В кутийката подрънкват две монети.
Очите ти са пълни със сълзи.
Минават хора в себе си заети,
бездушни и с невиждащи очи.
А ти стоиш невидимо и нямо,
тъй мъничка и толкова сама.
Охулват те. И после те събарят.
Но пак прощава детската душа.
Усмихваш се. И тихичко мечтаеш,
вълшебно чудо да спаси света.
Но Коледа далече е, а знаеш,
тогава само стават чудеса.
Essy, чудеса стават не само по Коледа. Малки и незабележими те се случват всеки ден. Просто трябва да им помогнем да стават все повече. Не губи усмивката си.
ОтговорИзтриванеЗнам, че е така, Влади. Но този стих е посветен на едно момиченце. Съдбата му е такава, че за него само по Коледа стават чудеса...
ОтговорИзтриванеИ въпреки всичко продължава ме да се усмихваме:)