Откакто влезе в бара Жулиета,
обърна тя на екс пет питиета.
И смееше се сякаш е сама,
над стогодишната война.
Не можеше да разбере горката,
защо семейна е войната.
И колкото и да си блъскаше главата,
все Монтеки бяха й в устата.
Поръчваше уиски със бадеми,
а другите край нея бяха неми.
И недоволно клатеха глава
и тихо цъкаха с уста...
А милата изстрадала девица,
развихрила се като волна птица,
Ромео търсеше във тъмнината
и с алкохол опиваше тъгата.
Но с гръм вратата се отвори
и Капулети яростно влетяха.
Нарамиха горката Жулиета
и метнаха я във колата...
Сега отново е сама,
заключена далече от света.
Но профил прави в нета,
ще търси тя Ромео някъде из
интернета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар