Вървя, по жълтите павета,
усмихвам се и гледам в(ъв) страни.
И срещам там момичета, момчета.
С(ъс) весели. И страдащи очи.
Вървя, по жълтите павета
и виждам, как живота се върти.
Надниквам в душите отдалече
и срещам всякакви съдби.
Вървя, а срещу мен старица.
Приведена, едвам, едвам върви.
Протегна тя съсухрена ръчица.
Засрамена. С(ъс) плачещи очи...
Помилвах побелялата главица,
приседнах и изслушах я дори.
А милата, изстрадала женица,
погледна плахо и благодари.
Разказа ми за своите неволи.
Животът й не беше никак лек.
Но спомена за истинската обич,
крепеше я безспирно в студ и пек.
Попивах тихо аз урока ценен
и мислех си за нейния живот.
Но бавно осъзнавах, че е време
да пръскам силна, истинска любов...
Поезията, която намерих тук е вдъхновяваща и силно докосваща! Поздравления!
ОтговорИзтриванеУдоволствие е да се чете!
Запазвам си правото да следя този блог!
Благодаря!
ОтговорИзтриванеЗа мен е удоволствие, че моите "хрумки" ти допаднаха!:)
Много усмивки от мен!